Френският пътешественик, Анри Дюверие, е изследовател нa Aфрика.
Дюверие е роден на 28 февруари 1840 година в Париж. Образованието си получава в Лайпциг и Лондон, където за известно време е стажант при известния немски пътешественик Хайнрих Барт, което спомага за по-нататъшната му кариера като изследовател на Северна Африка.
През 1857 г., едва 17-годишен, Дюверие попада в Алжир и решава да се отдаде на изследването на тази страна. Съумява да се добере до град Лагуат, неотдавна завзет от французите. Там той се запознава с номадите и за първи път вижда истинска пустиня. Изучаването на пустинята и живота на туарегите се оказва за Дюверие сериозно увлечение. След завръщането си във Франция той описва в обширна статия своите преживявяния в пустинята.
През 1859 г. Дюверие предприема нова експедиция в Северна Африка като посещава Алжирска Сахара, Южен Тунис, Триполитания, Фезан, Мурзук и областта Туарег-Арджер. Той тръгва от Алжир на югоизток, достига до Бискра, продължава на юг-югозапад през долината на сухата река Мзаб и пръв достига оазиса Ел Голеа. Оттам, през Уаргла и Тугурт, достига до Габес в Тунис.
През 1860 г. Дюверие получава субсидия от френското правителство за продължаване на изследванията си в Сахара. Същата година от Габес той тръгва на юг, преминава последователно през Гадамес, Западен Фезан и Гат, изследва платото Тасили Н’Аджер и северната част на масива Ахагар и през 1861, през Мурзук и Сокна, се завръща в Триполи. През 1864 година излиза от печат монографията на Дюверие "Северните туареги". През 1870 г. той участва във френско-пруската война и известно време прекарва в германски плен.
През 1874 г. Дюверие пътешества в Южен Тунис, а през 1876 г. - в Мароко.
Самоубива се в Севър на 25 април 1892 г.